Той е толкова важен в примитивната природа на човешкото същество.
Той е бил глава. Бил е поробван.
После е бил убиван.
После отново е бил глава.
Бил е търпеливият. Толкова години търпение, за да можеш ти сега да седнеш на махагоновото си бюро и да напишеш Конвенция. Или пък кой какви права можел да има. Или въобще ти да имаш правото да се самоопределяш като нещо повече от това, което е определила Природата за теб.
Бил е разбиращият.
Бил е чакащият да заспиш.
Бил е блъскащият цял живот, за да може ти сега да седиш в топлото си легло, мислейки за бели кахъри.
Той е бил искащият също.
Защото и Той носи душа. Като всички Вас – души от Венера. Хормонално балансирани. Хормонално разбити от предишни поколения на пребивани жени, носещи тежкото бреме на прадедите си.
Той е бил просто Там.
Винаги когато е имало нужда от него.
Той е носел торбите.
Мъкнел е камъните, по които са минавали тежките господа по съвременния познат на тази клета съвременна Земя от Майката История, Римски господар.
Строил е баните, за да може ти да отмиваш срама и сълзите си.
Копнеел е под прозорците на първата. Тя го е убила заради втори.
А той въпреки това е продължил. И е отишъл да пее и под твоя прозорец.
Не е обидил нито веднъж когато е бил истински себе си.
Нагрубявал е когато е бил хапан. Защото така правят кучетата когато ги настъпиш по най*тяхното им – егото.
Мъжете имат само това – егото. В природата. И суета.
Имат само суетата, с която се бръсне всеки Божи ден за да успее да Tе впечатли.
Защото това иска.
Да впечатлява.
Иска да копнее и подивява така както го е правел и преди да стане баща. И преди да стане дядо.
Защото Ражда ли се Нещо на този Свят без Дивотата ? Та тя е вътре в нас. Без нея, няма да има живот! Ще има само опити за впечатляване и тотално погрешното тръгнало към развитието на технологичния си ум, забравило всичко, което е можело да постигне, ако не се е опитвало само да те впечатли.
Всеки мъж трябва да благодари на баща си !
И да не забравя, че и той един ден ще стане ! Така е повелила Природата. Че трябва да има Раждане за да ни има и нас сега. За да има и след нас после.
Благодари му, че го има в Живота ти.
На този, който го няма, му Прости. Той не е виновен, че не е могъл да е до теб. Починал е млад. Искал е да бъде до теб, но Не му е даден Шанса.
На тези, на които е даден шанс – то, нека, въпреки примитивността ни, се постараем да бъдем добри и да сме там.
Към теб – Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти, че Беше там и си там винаги когато поискам. А аз знам, че и винаги ще бъдеш!
Дал си повече от колкото можеш дори да си представиш.
Трошица хляб на теб никой не е дал. Но въпреки това, ти си дал себе си. В името на нещо и някой, в който си повярвал.
И само ти, в сърцата ни…пеехме заедно на един стадион.
И само ти, в сърцето ми. Бих Запял сега аз.
Ей така.
За теб.
В твоя чест !
С уважение, и онези чувства, мисли и изкуства, с които съм отгледан.
За теб.
Поклон. И бъди !
Най-добрият хостинг за Вашия бизнес – само тук 💪📲 Цъкнете Линкът и подновете ходтингът за Вашия бизнес ето тук –>>> https://www.icn.bg/bg/?affiliate=cucinanuda@gmail.com
Абонирайте се за канала Ни в YouTube за още Музика:
http://www.facebook.com/filingz
Рецепти, полезни съвети около света на кулинарията четете тук:
0 comments on “Той – БАЩА | He – FATHER”Add yours →