20 години от Трагедията на 21.12.2001 г. Дискотека Индиго – загиналите ни деца – ПРОЕКТЪТ ОБЕДИНЕНИЕ Или Съединението прави силата

Текстът, инициативата , която подеха тогава почти всички български музикални хип хоп изпълнители в България, мен лично ме разтресе. Не бях слушал нещо по-обединяващо , по-вдъхновяващо и по-специално социално нещо, въпреки че до този момент бяха излезли доста албуми, свързани със социалния рап,доста написано песни на тематика, тип изграждане на характера, този вид изкуство,който не пееше само за парите, колите и жените , а истински разтърсваше и караше да се замислиш над Нещата и това къде си ти.

Ето и текстът. Другото е излишно. Автори са всеки един от артистите,които го и изпълняват вътре в Проекта. И Ицо, са пореден път ти го казвам, приятелю, Проекти е имало и ще им в Музиката много преди да съществува Ъпсурт. Ти сам знаеш, че това че ви има и вас като проект, се дължи именно на обстановката в страната от години насам. Така че моля те , никога повече не пей , че само архитектите имат проекти. Можеше много повече в рима, Мон Ами.

Започвам сега, представям цялата страна всички от изтока до запада. В тази песен става дума за съзнание. С тези думи изразявам нашето послание.

Как времето да спра? Как? И как убийство лош късмет да нарека? А?

Колко живота спират на тринадесет? И колко от всички тайни знаят се?

Изгубени души напомнят в тази тъжна история, сутениори на мечти бележат свойта територия.

Кой е крив? Кой е прав? Дай да влезна в куплета. Подяволите та нали такъв е на българина манталитета.

Потичат две сълзи от тъжните очи, а мъката тежи в нашите души, изкупителните жертви трябва ли да бъдем аз и ти?

Все пак живеем в държава, която пукнат грош за мен не дава.

Не обичам нито да ме поучават, нито аз да поучавам, но нека кажем, че съвет ти давам.

Виж живота е суров не се предавай, на пошлостта не продължавай, преди да действаш разсъждавай.

Седем души живеят в нашите молитви,

седем венци в снега с кръв пропити, изпити, от болка български очи, отекнали в снега траурни следи.

Хора свещ на всеки да бъде в сърцето запалена, за седем искри изгаснали в буря пагубна.

Като огън във водата, като лед в огъня, за кратко на земята, но завинаги в спомена.

Всеки, и за всичко и пред всеки е виновен, когато детската усмивка остане само спомен, а рамката е тясна от пространството боли, късам вериги и се оплитам в конци.

Плътна пелена от компетентно мнение, обвинение, епидемии от социално възмущение.

Къде си когато ми трябваш? Къде е твойто лицемерие? Сочиш ме с пръст когато рапирам, но аз за твойте ръце умирам.

Защо света така е нареден? Защо всеки псува факта, че в България е роден?

И всеки казва: “Аз не мога да живея с хората от другата порода”.

Търсиш помощ, а дали предлагаш? Как ще живееш добре ако само бягаш?

И помни за да видиш добро трябва да дадеш и от себе си едно.

Направи добро, на доброто отвърни с добро, на злото с още по-добро, и дано, лесно е да мразиш, трудно е да обичаш и нещата с истинските думи да наричаш.

Без вина, а всички сме виновни, аз и ти нали, уж души сме сродни, благородни, свободни,

но сме овче стадо, като торнадо, защото майка ми слуша чалга, сестра ми рап, а баща ми в държавата играе тото.

С ярост всяка мръсна гадост искаш да премахнеш, без да се замисляш ругаеш, не обичаш да си траеш. Времето дойде всичко това да свърши, пак може да си рапър и без да се дървиш. За наглостта на ония, които търся вината в нас ще кажа, че позицията е изгодна да си напълните паницата. Уж гледате на далече, а забравяте, че бъдещето на децата ви угасна. Защо винаги вместо врагове да сме, най-после ръка един на друг да не си подадем, утрешния ден заедно да посрещнем, без кавги, интриги пътят с тях за Бога е погрешен. Помогни ми не защото трябва, а защото имам нужда, ръката не е чужда, когато ме събужда от кошмара, който и в съня ме стяга, от нелепата случайност кой може да избяга. Без да спираш да рапираш, без посока се взираш, в мен и мойте тъжни очи, ти разбираш. Спри и се огледай отсрани, можеш ли в живота да имаш вяра или си в капана на собствената си ярост? Черно или бяло няма никакво значение, нека младото поколение изяви своето мнение. Това парче не е за развлечение, а го пеем срещу тези, който ни докараха до тук. С какво виновни са нашите деца? Къде сбърка моята по-малка сестра? А господата от съединението, правата на един закон са спрели, не виждат, че народа за децата си трепери. Всеки я кара през просото-така има някой виновен, аз нямам вина но има табела “лов сезонен”. Ние правим шоу, а вие правите лов на вещици, те да почиват в мир, а всички оставаме грешници. В мойте рими ли е причината за твойта несполука? Къде си чувал ти за БГ наркоман тука? И се чудиш после що със злоба рапирам и дупки намирам в твойта броня. Всичко свърши, да това е шибания факт, тик так, к`во, няма връщане назад. По-добро и зло вплетени в едно кълбо от болка а въпросът е защо? Знам, че те боли. Знам, че страдаш ти, че страдаш ти. Дори от твойте очи, от твойте очи вече не текат сълзи. Има ли, има ли добро или повече е зло?

0 comments on “20 години от Трагедията на 21.12.2001 г. Дискотека Индиго – загиналите ни деца – ПРОЕКТЪТ ОБЕДИНЕНИЕ Или Съединението прави силатаAdd yours →

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!